І. Писане на резюме по статията.
1. Прочетете статията веднъж. Нищо не записвайте. Първият прочит е необходим, за да се разбере общата концепция на материала и да се получи общо разбиране за него.

2. Проверете значението на всички термини или думи, които са ви неясни. Ако четете статия с техническо съдържание, трябва да се убедите, че разбирате всички данни, преди да пристъпите към анализа.

3. Опитайте да напишете кратко резюме на статията с обем 3-4 изречения. Ако не можете да го направите, вероятно ще се наложи да препрочетете статията.

4. Помислете за възможността да преразкажете статията на глас, ако това ви е по-лесно, отколкото да направите резюме. Ако можете кратко да разкажете статията, избягвайки излишна употреба на технически термини, вие сте готови да продължите.

ІІ. Писане на бележки към статията.

1.            Направете ксерокопие на статията или я разпечатайте, за да правите бележки по нея. Внимавайте да има страниците, за да можете правилно да се позовавате на източника, когато я анализирате.

2.            Прочетете статията втори път, за да отбележите основополагащите данни. Четете по-бавно от първия път и правете бележки в полето по време на прочита.

3.            Отделете основните тезиси в статията. Това трябва да е главният аргумент, който авторът подчертва, или който се опитва да докаже в своя материал. Вашият анализ ще се връща към тези тезиси, когато ще решите доколко успешно авторът е могъл да убеди аудиторията си.

4.            Подчертайте сведенията, които се повтарят често в цялата статия. Подчертайте поддържащите сведения и правете бележки в полетата докато четете статията. Ако четете научна работа,  търсете методи, доказателства и резултати. Това е общоприетата структура на повечето от научните работи.

5.            Правете записки за всички сведения, които не са напълно даказани или обяснени. Тези сведения ще ви спетят време в процеса на записа.

ІІІ. Анализ на статията.

1.            Напишете резюме или конспект на статията.

2.            Направете малко биографско изследване за автора на статията. Неговата или нейката квалификация ще ви покажат компетентно ли е мнението на автора на статията. В историческите статии това ще ви покаже дали работта на дадения автор е първичен или вторичен източник.

3.            Определете аудиторията на статията. Определете дали авторът е написал статията съобразно с аудиторията. Например, ако аудиторията е неограничен кръг от хора, а авторът използва строго технически термини, то статията би била трудно разбираема.

4.            Определете целта на статията. Това може да е тезис или това, което авторът се опитва да докаже. Авторът може да е поставил въпрос, на който да е отговорил по-късно.

5.            Отговорете доколко успешно авторът защитава тезиса. Цитирайте статията, за да подчертаете особено успешните или неуспешни аргументи. Анализирайте статията, установявайки доколко са информативни и взаимосвързани аргументите на автора. Върнете се назад към вашите бележки в статията, за да намерите цитати или въпроси по повод на обосноваността на аргументите.

6.            Сравнете статията с други материали на същата тема. Ако са ви помолилил да прочетете няколко статии, може да анализирате едната статията в светлината на другата. Отбележете аргументите на коя статия биха били по-убедителни и защо.

7.            Напишете въпросите, които са останали без отговор. Помислете не би ли могъл авторът да направи статията по-добра, предоставяйки повече доказателства или провеждайки по-щателни изследваия по темата.

8.            Обяснете защо статията е важна за читателя и за обществото като цяло. На този етап е възможно да укажете своето лично мнение по дадената тема. Някои преподаватели искат да е указано вашето мнение, докато други искат строго научен подход.

9.            Уточнете с преподавателя си как точно да оформите работата.
Последно: Проверете съдържанието на вашата работа, орфографичните и граматичните грешки, преди да я използвате по-нататък. Макар че анализът на статията може да е направен много бързо, трябва да го отредактирате поне веднъж.